“И създаде Господ Бог човека от зелена пръст и вдъхна в лицето му дихание.”
Битие, 2:7.
Първият от социалните закони визира човешкото достойнство и уважението към отделния човек във всекидневното поведение, във всекидневните отношения. Тези абстрактни категории получават своето конкретно проявление не чрез абстрактна любов към човечеството, а чрез всекидневна проява на уважение към себе си и околните.
Аз вярвам, че всяко човешко същество е Божие създание и че заслужава моето уважение. Това е основното схващане, което стои зад Закона за човешкото достойнство.
Факт е, че ние непрекъснато лепим етикети и поставяме хора, раси и народи в чекмеджета:
“Той е християнин; сигурно е от онези, които тормозят лекарите заради абортите.”
“Той е мюсюлманин; сигурно е терорист.”
“Тя е еврейка; те мислят само за пари и за себе си.”
Шаблоните са навсякъде. Преценяваме другите по това, какво училище са завършили, колко пари имат, каква кола карат, от къде си купуват дрехите, в кой район живеят…
Когато преценяват дали да ти увеличат заплатата или да ти предложат повишение, някой може да каже: “Не искам да зная коя е, какво може да прави, какво е сърцето й, каква е силата й или какви трудности е преодоляла. Искам да видя единствено дипломата й.”
Законът за човешкото достойнство предполага противоположното отношение. Той гласи, че ценим индивидуалния човек; че искаме да разберем какъв е, какво може, каква е душата му; искаме да знаем живота му, надеждите, мечтите му; умее ли да изпитва състрадание…
Зачитането на човешкото достойнство е в отношението ни, в думите ни, във всичко. Законът за човешкото достойнство съдържа повелята да забравим дребнавостта; да престанем да се отъждествяваме с етикети, принизяващи достойнството и потенциала на отделния индивид.
Уважението, както и всичко на този свят, е взаимно. Ако искаш да получиш уважение, уважавай другите.
11. ЗАКОНЪТ “АЗ ПЕЧЕЛЯ - ТИ ПЕЧЕЛИШ”
В човешките общности (семейство, училище, фирма и пр.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения:
1. “Аз печеля - ти губиш”.
Моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравня с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печелещи; всички губим.
2. “Аз губя - ти печелиш”.
Това е моделът на жертвеготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена, той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки да “загуби” в една област, той всъщност “печели” в друга.
Това е моделът на човек (или общност), който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота.
Примиренческото поведение е винаги губещо поведение: играейки ролята на “даващ”, индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве. Причината: в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг - например на победител, и се озовава в групата на аутсайдерите.
Моделът “Аз губя - ти печелиш” не е силна позиция; тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници, различни при различните индивиди.
3. “Аз губя - ти губиш”.
Този модел е израз на силно его и е не само винаги губещ, но и зловреден за личността и за околните.
Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака, губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.
4. “Аз печеля - ти печелиш” е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимноизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.
“Аз печеля - ти печелиш” е Закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата; успяват всички.
Законът “Аз печеля - ти печелиш” гласи: “Нека не го правим по моя или по твоя начин; нека го направим по най-добрия начин.”
Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.
Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. “Аз печеля - ти печелиш” се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм: всяка клетка дава, за да получи; всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава, е раковата. Всяко нарушаване на закона “Аз печеля - ти печелиш” се заплаща скъпо, понякога - с живот.
За да се задейства законът “Аз печеля - ти печелиш”, е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие - по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.
Човешкото съществуване се основава на връзките - с другите, с общността, и най-вече - със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самия себе си, ние ще успеем да приложим закона “Аз печеля - ти печелиш” и спрямо другите.
Отношенията ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си. Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.
Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.
За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в Закона “Аз печеля - ти печелиш” има някакъв “победител”, това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество.
Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза, накрая ще получи повече. Това е действието на Закона “Аз печеля - ти печелиш”.
